Проблемът става все по-сериозен и е твърде голям, за да бъде пренебрегван от отговорните фактори, пише "Corriere dello Sport" в свой материал, наречен "Падението на Инфантино", визирайки главата на ФИФА Джани Инфантино. Но кой всъщност чувства отговорност да се намеси? С календарите, задръстени от решенията на ФИФА и УЕФА, и с безразсъдното увеличаване на ангажиментите (прословутото Световно клубно първенство и досадната Лига на нациите), паузите за националните отбори взимат твърде много жертви и никакви финансови компенсации не могат да поправят щетите.
Не всичко може да се сведе до пари и финансови загуби за клубовете – заложени са здравето на футболистите и, защо не, самата регулярност и справедливост на шампионатите.
Вълна от контузии залива клубните отбори. Само в последната пауза за национални отбори видяхме как редица играчи паднаха на тренировъчното игрище или в мач. Сред тях са:
Франк Ангиса (Наполи)
Николо Камбиаги и Емил Холм (Болоня)
Асане Диао (Комо)
Душан Влахович (Ювентус)
Дензъл Дъмфрис (Интер)
Иван Илич (Торино)
Виктор Осимен (Галатасарай)
Георгий Судаков (Бенфика)
При предишни прекъсвания за национални срещи „изгоряха“ още дузина - Рафаел Леао, Адриен Рабио, Дезире Дуе, Усман Дембеле, Бремер, Кристиан Пулишич и др. Това означава, че в най-важните фази на сезона, между националните турнири и международните състезания, много клубове бяха лишени от ключови фигури, което доведе до сериозно техническо обедняване на съставите им.
Глас в пустиня: десетилетни оплаквания без резултат
Трябва да припомним, че още преди тридесет години Серджо Краньоти повдигна въпроса, който впоследствие беше многократно засяган и от Аурелио Де Лаурентис, последният път само преди няколко дни. Въпреки това гласовете на недоволство остават нечути.
От следващия сезон есенните паузи ще бъдат намалени от три на две, като втората ще бъде по-дълга, но тази промяна не може да се счита за окончателно решение. Проблемът е, че самите футболисти не правят нищо, за да защитят себе си и бъдещето на своя спорт, а някои треньори се ограничават само със думи, без реални действия. Президентите на клубовете пък се оплакват едва след като щетите вече са нанесени. Любопитното е, че футболът сякаш чака да понесе удара, вместо да приложи превенция.
Бъдещето на спектакъла е заложено на карта
Като пряко заинтересовани наблюдатели, допълват от "Corriere", сме длъжни да отбележим, че ако нещата останат така, футболният спектакъл прогресивно ще губи своята привлекателност. Причините са умората на главните действащи лица, многобройните контузии и проблемите, свързани с управлението на ресурсите. Просто не можем повече да стоим и да гледаме безучастно умножаването на мачовете и „счупванията“ (във всеки смисъл на думата).
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
