Едно от малкото първенства в света, където продължава да се играе футбол е шампионата на Никарагуа. Там също има много заболели с коронавирус, но мачовете не спират. Футболистите от Никарагуа дори изразиха протест, отивайки на мач с маски, но това не промени ситуацията. Футболът е жив.
Капитанът на националния отбор на Никарагуа Хуан Барера даде специално интервю пред Gazeta.Ru. Той играе в един от най-добрите клубове в страната Реал Естели.
- Каква е настоящата ситуация в страната?
- Хората са предпазливи. Много рядко излизат. Все още трябва да се ходи на работа, за да могат да си изкарват прехраната, но спазват дистанция. Често си мият ръцете и други подобни процедури. В Никарагуа няма големи ограничения, както е в Европа и хората у нас водят обикновен живот.
- Плаши ли ви тази пандемия?
- Да, но не много. Правя всичко необходимо, за да се защитя и никой от моя приятелски кръг няма здравословни проблеми.
- Чувствате ли, че има повишен интерес към вашето първенство, тъй като в целия свят няма футболни мачове?
- Да, сега забелязвам, че все повече хора гледат нашите мачове в интернет. Никарагуа е една от малкото страни, където футболът все още се играе, но хората винаги искат да гледат мачове.
- Какво мислят играчите в Никарагуа за продължаването на турнира в условия пандемия?
- Имаше такава ситуация, че играчите на Дириенхен отидоха на един мач с медицински маски в знак на протест и това е нормално, те имат право на своето мнение. Въпреки това, този отбор продължава да играе, а шампионата не е спрян. Хората, отговарящи за здравеопазването в Никарагуа, ни позволиха да завършим турнира, тъй като в страната няма толкова много случаи на инфекция с COVID-19, официално се споменават само пет-шест души. Вярно, че от март играем без зрители и това е малко странно. Обикновено, когато има спор за титлата, както сега, стадионите са препълнени. На нашия стадион по принцип идват по 8 000 зрители, а в такива моменти няма къде да падне ябълка. Сега без фенове ни е трудно. Надявам се, че скоро ситуацията ще се нормализира.
- Пресата писа, че нападателят на Дириенхен Себастиан Баркеро си е тръгнал за родната Коста Рика по средата на шампионата уплашен от коронавируса. Той не вярва, че има толкова малко случаи на COVID-19 в Никарагуа, колкото обявява правителството.
- Да, факт е, че Баркеро игра за Дириенхен под наем, а е собственост на костариканския клуб Депортиво Саприса. Неговият клуб се възползва от правото да върне играча преждевременно у дома заради създалата се ситуация.
- Като цяло много чужденци играят ли в местните футболни клубове?
- Да! Всеки отбор има четири-пет легионери. Освен това много играчи получават гражданство в Никарагуа, въпреки че самите те са от други страни.
- Никарагуа изглежда много екзотична страна. При какви условия се провеждат футболни мачове?
- Сега съм в столицата на страната Манагуа, а тук температурата достига 37-38 градуса. Много е горещо. Ръководството на лигата се опитва да насрочи срещи за вечерта заради нашия климат. За футбола това не е много добре, но хубавото време води в Никарагуа много чужденци, които обичат да ходят на нашите плажове. Туризмът се развива добре.
- Да, но доста от мачовете се играят през деня заради липсата на осветление. Каква е ситуацията?
- Да, някои клубове сега нямат такива условия за изграждане осветление и мачовете се провеждат през деня. Някои отбори обаче специално искат да сложат мачове в такъв час, за да приемат силен противник в такива условия. Горещият климат играе в тяхна полза.
- Какъв е футболът в Никарагуа?
- Напоследък той се развива. Ако преди, за разлика от много страни в Латинска Америка, футболът не играеше голяма роля в живота на страната, сега ситуацията се подобрява - включително по отношение на доходите. Сега местният футболист може да живее само от това, че играе. Преди беше необходимо да печели пари и с друга работа. За щастие, някои от нас имаха възможност да отидат в други страни - и дори в Европа. Например аз играх в Австрия. Сега първенството на Никарагуа се повиши в много аспекти. Играем интензивен и бърз футбол. Може би е малко неорганизиран, но е от сърце.
- В какъв смисъл неорганизиран?
- Имах предвид, че повечето отбори нямат никаква тактическа дисциплина. Само три или четири клуба в Никарагуа се опитват да играят своя футбол, създават отборна философия, държат топката, обмислят какво да правят по време на мача. Това прави например моят клуб Реал Естели, Дирианхен - еди от историческите отбори, който печели националното първенство най-много пъти, Манагуа - отбор от столицата, както и Валтер Ферети. Тези клубове вече са хегемони в Никарагуа и всеки от тях може да спечели шампионата. Всички останали се опитват да играят агресивно срещу тях. Е, те играят със сърцето си.
- Вие сте капитан на националния отбор на Никарагуа. Какво можете да кажете за плановете на националния отбор?
- За да бъда честен, все още не знаем нищо, защото всички мачове на националните отбори са отложени. Трябва да изчакаме какво ще се случи с тази пандемия.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
