Евро 2020 върви с пълна сила и скоро отборите ще започнат да отпадат един по един, докато не остане само най-добрият. Дотогава обаче има още време, което ни позволява да разберем любопитни истории и факти за европейските финали. След като разбрахме как и откъде идва идеята за провеждане на подобен форум, както и кои са най-успешните страни, сега на фокус излиза друга тема. Кои са авторите на първия гол на всяко европейско първенство и каква е тяхната история? Някои от тях са известни имена, докато други по-скоро ще ви изненадат.
Поводът за разглеждането на тази тема е голът на защитника на Турция и Ювентус Мерих Демирал. В мача на откриването на Евро 2020 срещу Италия той имаше нещастието да си отбележи автогол през второто полувреме, с което вкара първия гол на първенството. Така за първи път турнирът на Стария континет започва с автогол. Нека разберем кои са останалите голмайстори, оставили своя отпечатак с първия гол на първенството.
Започвайки отзад напред, Евро 2016 беше първото с 24 отбора и третото, на което Франция бе домакин. В мача на откриването "петлите" се изправиха срещу северните ни съседи от Румъния. В 57-та минута Оливие Жиру се разписа, а в крайна сметка Франция спечели с 2:1. Жиру е достатъчно позната фигура. Нападател от изчезващ вид, който разчита изключително много на играта с глава, но също така е и комбинативен играч.
Роден в малкото френско градче Шамбери, Жиру е юноша на Гренобъл, но става популярен с Монпелие. Със своите 21 гола в Лига 1 той помага на скромния отбор да спечели сензационно титлата през сезон 2011-12. Оттам следва трансфер в Арсенал, където вкарва 105 гола в 253 мача. Жиру е играч на Челси от три години и половина, а в края на миналия сезон спечели и най-голямото клубно отличие - Шампионската лига.
Дебютът му за Франция е през 2011 г., а първото си попадение реализира година по-късно - в контрола срещу Германия. Оттогава нападателят е неизменна част от селекцията на "петлите" и натрупа 46 гола в 108 мача. Това му отрежда второ място в голмайсторската листа, където е само на 5 гола от постижението на Тиенри Анри. Жиру е и в топ 5 по участия със синята фланелка. През 2018 г. той стана и световен шампион с Франция. Ако успее да спечели и Евро 2020, ще има пълния комплект от трофеи.
Европейското в Полша и Украйна през 2012 г. продължи традицията две държави да приемат съвместно шампионата. Поляците получиха честта за мача на откриването, където срещнаха Гърция. Двубоят завърши 1:1, а автор на първия гол стана още една позната фигура - Роберт Левандовски.
Той е роден във Варшава, но успява да си създаде репутация в Лех Познан. След два силни сезона е трансфериран в съседна Германия, където вече се подвизава 11 сезона. Първите четири от тях са с екипа на Борусия Дортмунд, където вкара 103 гола в 187 мача и печели две титли, една Купа на Германия и една Суперкупа. Истинската му доминация срещу вратарите в германския елит обаче се осъществи след преминаването му в Байерн Мюнхен. При баварците Левандовски се превърна в машина за голове. Той стана вторият най-резултатен футболист в Бундеслигата с 277 гола и вторият в личната класация на Байерн с 203 гола. Полякът добави нови седем титли от първенството, а също и трофея от Шампионската лига. На 32 години, Левандовски отбеляза 48 гола в 40 мача миналия сезон и спечели Златната обувка за голмайстор на Европа за първи път.
За националния отбор Левандовски е не по-малко впечатляващ от дебюта си през 2008 г. Нападателят е лидер по голове (66) и мачове (120) за "бяло-червените", а освен това носи и капитанската лента. Той много често е обвиняван, че не се представя толкова добре в националния отбор, колкото за своя клуб, но това едва ли е точно така с подобна статистика. Ясно е, че дори и с Левандовски, Полша трудно ще постигне третите места от световните първенства през 1974 и 1982 г. Все пак на последното европейско страната отпадна на 1/4-финал, което е най-доброто постижение на този форум.
На първенството в Австрия и Швейцария през 2008 г. първото попадение бе реализирано от друг нападател - Вацлав Сверкош. Чешкият национал донесе успеха срещу Швейцария с 1:0, но това беше и единственият успех за неговата страна в турнира.
Роден в малкото градче Тринец на границата с Полша, Сверкош тръгва за големия футбол от Баник Острава. След отлични дебютни два сезона той е трансфериран в Борусия Мьонхенгладбах. За "жребчетата" Сверкош се разписва 16 пъти в рамките на два сезона, но постепенно губи добрата си форма и прекарва два неуспешни наема в Херта и Аустрия Виена. Следва завръщане в Баник Острава, където Вацлав отново започва да вкарва. 23 гола в 39 мача му носят първа повиквателна за националния отбор в края на месец май. Точно преди Евро 2008.
Сверкош оставя своята следа с първия гол на шампионата, но изненадващо не получава повече шансове и чехите отпадат в груповата фаза. По същото време нападателят играе година и половина във френския Сошо и за трети път се завръща в Баник Острава. Този път Сверкош не успява да остави своята следа. Той е преследван от контузии, които в крайна сметка прекратяват кариерата му само на 31 г. през 2015-та.
За Чехия Сверкош изиграва общо 11 мача, в които се разписва 3 пъти. Той вкарва два пъти на Сан Марино в световна квалификация. Неговият най-важен гол обаче остава на Евро 2008 и с това оставя своя отпечатък в надпреварата.
Евро 2004 е белязано от шокиращия триумф на Гърция срещу домакина Португалия. Освен, че закриха първенството, тези два отбора изиграха и първия мач на турнира. Южните ни съседи спечелиха изненадащо тази среща с 2:1, а в автор на първото попадение се превърна бъдещата легенда на гръцкия футбол Йоргос Карагунис.
Сърцатият полузащитник е роден в Пиргос, западната част на Гърция. Първите два сезона в кариерата си изиграва в скромния Аполон Смирнис, а след това се налага в гранда Панатинайкос. Там той се превръща в ключова фигура и въпреки че не става шампион, изиграва много силни мачове в Европа срещу грандове като Манчестър Юнайтед и Арсенал.
Карагунис е забелязан от Интер и осъществява трансфер в миланския гранд през 2003 г. Двата му сезона не са особено успешни в личен план, но именно като играч на "нерадзурите" се поздравява с титлата от Евро 2004. След Интер играе за Бенфика, където прави завръщане на "Ещадио да Луж" - стадионът, донесъл му толкова много радост с националната фланелка. През 2007 г. отново облича фланелката на Панатинайкос, а през сезон 2009-10 прави "златен" дубъл със "зелените". Приключва кариерата си след два сезона във Фулъм, където е съотборник на Димитър Бербатов.
Йоргос Карагунис държи рекорда за най-много мачове с гръцкия национален отбор - цели 139. В тях той бележи 10 гола, най-ценният срещу Португалия в първия мач от Евро 2004. Карагунис успя да вкара и на Евро 2012, като дори пропуска дузпа в мача на откриването срещу Полша. Нееговият принос за гръцкия футбол е голям, а рекордът му за най-много мачове вероятно дълго ще остане неподобрен.
Европейското в Белгия и Нидерландия през 2000 г. бе открито с двубой между "червените дяволи" и Швеция от група „В“. Домакините спечелиха с 2:1, а първото попадение е реализирано от крилото на Андерлехт Барт Гор.
Неговата кариера се развива предимно на домашна сцена. Най-силните си игри прави за Андерлехт в рамките на два периода - 1997-01 г. и 2005-08 г. Между тях той играе три сезона за Херта Берлин и един за Фейенорд. С националната фланелка Гор дебютира през 1999 г. и играе общо девет години. Записва 78 мача, в които вкарва 13 гола и се утвърждава като един от лидерите в тогавашния не чак толкова силен отбор на белгийците.
Евро 1996 в Англия е първото с 16 отбора и четири групи. В двубоя на откриването домакините разочароват срещу Швейцария след 1:1. Алън Шиърър бележи първия гол на турнира, а в последствие става и голмайстор с пет попадения. По-рано през сезона той е отбелязал 37 гола в 48 мача за Блекбърн Роувърс, а след края на европейското преминава в родния си Нюкасъл за рекордната тогава сума от 15 млн. паунда.
Шиърър е достатъчно позната фигура. Пробивът му идва с екипа на Саутхемптън, но едва в Блекбърн той се превръща в истинска голова машина. За Роувърс той бележи 112 гола в 138 шампионатни срещи и успява да спечели Висшата лига през сезон 1994-95. За Нюкасъл Шиърър се превръща дори в още по-голяма легенда със своите 148 гола в 303 мача на ниво първенство. Рекордът му от 260 попадения във Висшата лига е все далеч от това да бъде подобрен.
За националия отбор Шиърър изиграва само 63 мача, в които оставя своя отпечатък с 30 гола - поделено седмо място в историята. Той води като капитан "трите лъва" в 34 срещи. Представянето му на Евро 1996 допринася за едно от най-силните европейски първенства на англичаните.
Евро 1992 ще остане в историята с изнендващия триумф на Дания. В първия мач от турнира други скандинавци - домакините от Швеция, завършват 1:1 с Франция. Първото попадение в турнира този път е отбелязано от бранител. Това е Ян Ериксон, който по-късно се разписва и във вратата на Ангия за успеха с 2:1.
Неговата кариера е далеч по-скромна от тази на останалите футболисти в списъка. Най-силните му години са между 1990-94, когато играе за Норкьопинг и Кайзерслаутерн. Всъщност представянето му на домашното европейско е най-силният му турнир. Той бележи два пъти в груповата фаза, а шведите достигат до полуфиналите - най-доброто им представяне на първенството. Силните му изяви му печелят и наградата за футболист на годината в Швеция, което го нарежда до имена като Томас Бролин, Хенрик Ларсон и Златан Ибрахимович.
Европейското първенство през 1988 г. е първото, проведено в Германия и е единственият голям форум, на който Нидерландия печели титлата. Двубоят на откриването е между домакините от Западна Германия и Италия, които завършват 1:1. Италианците първи откриват резултата чрез настоящия си селекционер Роберто Манчини.
Манчини е легенда на Сампдория и Лацио и играе в годините на разцвета на Калчото през 80-те и особено 90-те. Той е отличен нападател и отбелязва 168 гола в 566 мача за Сампдория, с който печели цели седем трофея. Последните три сезона играе с екипа на Лацио и въпреки че не е така резултатен, прибавя нови шест трофея към колекцията си. За националния отбор той изиграва 36 мача, в които бележи 4 пъти. Най-ценният му гол определено е този срещу Германия на Евро 1988, но "адзурите" отпадат на полуфина от СССР. Все пак Манчини става още по-успешен треньор и неговата Италия играе изключително атрактивен футбол на Евро 2020.
Евро 1984 във Франция е белязано от гения на Мишел Платини, който безспорно прави най-доброто индивидуално представяне на европейско първенство. Със своите 9 гола става голмайстор на турнира и именно тогавшният играч на Ювентус бележи единствения гол в двубоя на откриването срещу Дания.
За Платини се знае и е писано много. Трикратен носител на Златната топка (1983, 1984, 1985), европейски шампион, носител на КЕШ. По време на своята 15-годишна кариера играе само за три отбора - Нанси и Сент Етиен в родината си, и Ювентус. Легенда и за трите клуба с общо 312 гола в 580 мача. За френския национален отбор присъствието му е дори още по-значимо - 41 гола в 72 мача, което е най-доброто постижение за времето си и трето в момента. Платини участва само на едно европейско първенство, където вкарва 9 гола в 5 мача. За сравнение на Кристиано Роналдо му бяха нужни 5 еврофинала и общо 22 срещи, за да подобри това постижение.
Евро 1980 се провежда в Италия, но двубоят на откриването противопоставя Чехословакия и Западна Германия. Бундестима печели с 1:0 благодарение на точен изстрел от Карл-Хайнц Румениге.
Легенда като футболист, легенда и като ръководител, Румениге е една от най-ярките личности в историята на Байерн Мюнхен. 182-сантиметровият нападател отбелязва 217 гола в 422 мача за баварците, преди да изиграе три сезона за Интер и два за швейцарския Сервет. Като футболист печели почти всичко, а единственото, което му убягва, е световната титла. Губи два финала със Западна Германия срещу Италия през 1982 г. и Аржентина четири години по-късно. През 1991 г. след като вече е прекратил кариерата си, се завръща обратно в Байерн, където се утвърждава като един най-добрите футболни ръководители в света. В края на сезон 2020-21 Румениге отстъпи поста си на президент на борда на директорите на Байерн. Неговият наследник е друга легенда на клуба - Оливер Кан.
Европейското през 1976 г. е първото и до момента единствено, което се провежда на Балканския полуостров. Домакин е Югославия, а форматът на турнира все още е финална четворка без групова фаза. Първият полуфинал е между Чехословакия и Нидерландия на Йохан Кройф. На стадион "Максимир" в Загреб Чехословакия печели с 3:1, а първото попадение е реализирано от Антон Ондруш. В 73-та минута той си отбелязва и автогол, но в продълженията Нехода и Весели носят успеха на Чехословакия.
Ондруш изпълнява ролята на либеро или т.нар. метач, който стои последен в защитата като финална преграда между нападателя на противника и вратаря. Считан за един от най-добрите защитници на 70-те, Ондруш играе важна роля при триумфа на родината си на Евро 1976. Той е капитан на онзи тим. Освен двата гола на полуфинала, той се разписва и при дузпите във финала срещу Западна Германия. За националния отбор записва 58 мача и 9 гола. На клубно ниво най-силните му години преминават в Слован Братислава, където за кратко се завръща като президент през 1997 г.
Евро 1972 в Белгия носи първата европейска титла на Западна Германия. Бундестимът е воден от Герд Мюлер и Франц Бекенбауер, а две години по-късно ще триумфира и на домашното Световно първенство. Именно Мюлер вкарва първия гол в турнира. Той прави това на полуфинала срещу домакините от Белгия. В последстие бележи и победното попадение за успеха с 2:1.
Мюлер с прозвището Бомбардировача е най-големият голмайстор на Германия и един от най-добрите в историята. Неговите 365 гола в Бундеслигата продължават да стоят като неподобрен рекорд, а общо за Байерн Мюнхен има 563 гола в 605 мача. С баварцие печели всичко възможно на клубно ниво, включително три поредни купи на КЕШ. Мюлер е носител на Златната топка през 1970 г. и печели европейската (1972) и световната (1974) титли с националния отбор. За Германия вкарва 68 гола в 62 мача за осем години. Мирослав Клозе се нуждаше от двойно повече двубои, за да подобри този рекорд.
Европейското в Италия през 1968 г. носи първата и до момента единствена титла за "адзурите". На полуфинала срещу СССР те драматично продължават напред след "хвърляне на монета". В другия полуфинал зрителите трябва да чакат до 86-та минута, когато Драган Джаич отбелязва единствения гол, за да може Югославия да елиминира световния шампион Англия.
Джаич е безспорно един от най-добрите футболисти в историята на Югославия и е определян като едно от най-великите леви крила във футбола. Джаич е като бог за феновете на Цървена звезда. Той има над 150 гола в повече от 350 мача за сръбския гранд. За националния отбор на Югославия има 23 гола и рекордните 85 мача. Самият Пеле пък го определя за "Балканското чудо". Според мнозина пък Джаич е един от най-подценените футболисти в историята.
Испания печели първата си евротитла на домашното първенство през 1964 г. В основата на този успех и автор на първия гол в турнира е Хесус "Чус" Переда. Той е от далечните легенди на "Ла Роха" и Барселона. За каталунците играе в 197 мача и вкарва 55 гола. Халфът има и кратък период в Реал Мадрид, което го прави един от малцината, обличал екипите и на двата гранда. За националния отбор играе в само 15 срещи и се разписва 6 пъти.
Така стигаме до първото европейско първенство във Франция през 1960 г. Финалът е спечелен от СССР, но двубоят на турнира определено е първия мач между домакините от Франция и Югославия. Балканците печелят с 5:4 в страхотен двубой на "Парк де Пренс". Авторът на първия гол на еврофинали изобщо е легендата на Партизан Милан Галич.
За Партизан Галич вкарва 81 гола в 162 мача. Той е важна част и от националния отбор от първата половина на 60-те години. За Югославия вкарва 37 гола в 51 мача, първият от които във вратата на България. За родината си той играе финал на Евро 1960, а няколко месеца по-късно печели златен олимпийски медал. Той става голмайстор на турнира със 7 гола, а 3 от тях са отново в българската врата. Играе на Световното в Чили през 1862 г., където вкарва нови 3 гола, а Югославия завършва на четвърто място.
Това са имената на първите голмайстори на всяко едно европейско първенство. Повечето от тях са известни футболни легенди и за тях се знае много. Други са по-малко популярни и не всеки футболен фен знае имената им. Но така е на голям футболен форум - всяко първенство си създава свои собствени герои, за които после историята разказва. Остава да разберем кои ще са те на Евро 2020.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS