Tайната история на един гений

17 Сеп | 08:03

Getty Images Лучано Спалети

История, която започва на мотоциклет, с отворена риза, вятър в косата и завършва в Неапол, на върха на Италия. Всичко е казано за него - гениален, луд, романтичен, ироничен, жесток, сладък, прост, неубедителен, непостижим. Кой всъщност е Лучано Спалети?

Тръпката е навсякъде с efbet.com

ЛУЧАНО НА МОТОЦИКЛЕТ И ПОМОЩНИК В ЗАВОД

Средата на 80-те, когато Спалети за всички все още е само Лучано. Той е на 25 години и гордо показва своя мотоциклет, спътник в приключенията му по крайбрежието на Ливорно. Той носи разкопчана риза и има дълга и разрошена коса от каране без каска.

Лятото прекарва във Вада на морето, южно от Ливорно, където вечер обикновено има купон. Сутрин сглобява мебели във фабриката на брат си, а след това тренира с надеждата да стане част от професионалния футбол.

Той ще го постигне благодарение на злополучния си предшественик начело на Италия Джан Пиеро Вентура, който стана негов първи треньор в Ентела. Спалети изпусна влака за Серия А, тъй като беше изгонен от академията на Фиорентина на 16-годишна възраст за лошо поведение.

След това Лучано отиде в Емполи, където страда от спортна херния. Но въпреки това, той тича два пъти по-бързо от останалите и тренира корема си с оловна жилетка.

Той беше смятан за звезда в Серия D, където всички го искаха, защото при него целта беше първото място. Той стимулира младите и подкрепя по-опитните, действа като миротворец, ако нещо се провали. Това са неговите вродени качества, които ще му служат добре, след като получи и треньорски лиценз.

ЛЮБОВТА КЪМ ФУТБОЛА (1985-1991)

Връзката между Спалети и Вентура се ражда в Арно в аматьорско състезание в един зимен следобед през 80-те години. Лучано е на 21 години и се бие с всеки, който мине пред него, докато 30-годишният Вентура е треньор на клуба от Лигурия.

Джан Пиеро го изучава през целия мач и оценява неговия боен дух и лидерство. Така записва името му за бъдещето. Три години по-късно той го взе в Ентела в Серия C2. Историята на футболиста Лучано е преди и след Вентура.

На 21 август 1988 г. той играе за първи и единствен път срещу Марадона за Купата - мач, който Наполи печели с 3:1.

Тяхното сътрудничество продължи в Специя, където Вентура бе начело за 12 мача, а Спалети остана 4 години (1986-1990). След това през 91-а, след една година във Виареджо, той подписа с Емполи. Кариерата му е на път да се промени, но той все още не го знае.

СЛАДОЛЕД С ПОСЛАНИЕ, ЕМПОЛИ (1991-1998)

Ако можеше, Спалети с удоволствие би се върнал 30 години назад през април 1993 г., за да преживее тези сцени от четирите си години като треньор на Емполи, където завърши кратката си кариера на играч, продължила само 8 години (1985-1993).

Докато играеше за Емполи, негови съотборници бяха Винченцо Монтела, Алесандро Бириндели, както и ексцентричният вратар Даниеле Бали, който е известен с тосканския си диалект и с това, че пие по шест кафета на ден.

„Спомням си една подробност за Спалети и това са запретнатите ръкави до раменете в средата на зимата“, казва Бали, който си спомня и първия удар като техен треньор:

„Когато Лучано влезе през вратата в съблекалнята, старите приятели скриха лицата си с халатите си, за да не се смеят. Но не от неуважение, а защото Спалети беше един от тях."

Неговият кораб с Емполи пътува от Серия С1 до Серия А.

„Лучано е лидер и знаешe как да ни дърпа за ушите. С някои от съотборниците преди тренировка тайно ходехме и играехме тенис с футболна топка. Като ни разкри, ни каза, че сме зелки в главите и ни зaплаши”, спомня си вратарят Бали.

„Преди две години се срещнахме в бар в Емполи. Той ме прегърна като син. Как си Балино? Не сме се виждали отдавна. Той ме накара да се почувствам като най-важния човек на света."

„Когато бяхме у дома, Спалети ни изпращаше сладолед във фунийка с послание, написано върху него: “Хайде да си лягаш, утре имаш мач“, разказа Кармине Еспозито, който игра като нападател в Емполи.

САМПДОРИЯ, ВЕНЕЦИЯ, УДИНЕЗЕ, АНКОНА (1998-2002)

Следващото му, но също твърде голямо, предизвикателство се казва Сампдория, който в последните 10 сезона спечели Скудетото, Суперкупата и три Купи на Италия. Той се появи като мощна фигура в голям гащеризон и ботуши.

Известният фризьор Нино от Генуа се присъедини към екипа, за да подстриже играчите. Монтела се боядиса в цветовете на клуба, а останалите загубиха облог и трябваше да си обръснат главите.

Спалети започна да плаща вечерята на треньорския щаб и играчите и да разказва вицове. Звучеше като приказка, но...

„Лучано все още беше неопитен. Тактически беше на друго ниво, но не мислеше за едно нещо. Неговият Емполи беше Емполи на Спалети, но в Сампдория имаше структура, която трябваше да уважава“, казва капитанът Морено Манини.

След само два шампионатни мача Монтела се контузи тежко и отсъства от игра за 6 месеца. Той плати скъпо за поражението с 2:5 от Лацио и беше сменен през декември.

През февруари той беше повикан отново и спечели 21 точки в последните 15 кръга. Монтела се върна и започна да бележи голове, които не бяха достатъчни. Сампдория изпадна.

„В предпоследния кръг в битката за оцеляване водехме с 2:1 срещу Болоня, но в 94-ата минута съдията свири несъществуваща дузпа“, каза Манини, който яростно заявява пред репортери след мача, че само Монтела има добри отношения със Спалети.

Втората злополучна среда за Лучано е Венеция на шефа Дзампарини, известен и там, и в Палермо с това, че сменя треньори като носни кърпички.

„Лучано беше много готов, но донесе и призраци със себе си. Той ни каза за миналото, че не иска да повтори същия сезон. Той се страхуваше да не загуби контрол в съблекалнята и трябваше да се изправи срещу нетърпеливия президент", каза най-добрият реализатор в отбора Филипо Маниеро.

След като спечели само 5 точки след първите 8 кръга, Дзампарини излезе пред журналистите и каза: "Лучано е погребан и тъмен. Освен това носи черно и това носи лош късмет. Мисля, че ще го уволня.”

Дзампарини го уволни, върна го след три мача и след това го уволни отново след по-малко от месец.

Тогава той прие предложението на Удинезе, но спечели само 9 точки в 11 кръга. Последва малко чудо с Анкона, който бе в трета лига. Той пое тима в средата на сезона, спечели 28 точки и го изкачи до осма позиция.

УДИНЕЗЕ В ШАМПИОНСКА ЛИГА (2002-2005)

През лятото на 2002 г. Поцо трябваше да намери нов треньор. Миналия сезон смени двама. Първо Рой Ходжсън, а след това Вентура, който завърши 14-ти в шампионата. Твърде малко за отбор, който до преди две години играеше редовно в европейските купи.

„Не знам доколко може да повлияе, но казах мнението си на ръководството. Спалети е добър, може би човекът, когото търсим. В крайна сметка наистина го наеха“, казва тогавашният капитан на отбора Валерио Бертото.

„Пуснахме силна музика в съблекалнята, на което той възрази. Предложих да въведем отново този ритуал, след като спечелим 40 точки. През март вече бяхме спасени, така че пуснахме музика преди тренировка. Той се ядоса, обяснявайки, че е трябвало да поискам разрешението му. След кратък разговор все пак се разбрахме“, казва Бертото.

За Удинезе на Спалети оцеляването в Серия А беше твърде малка цел.

„През март събра отбора в кръга и ме постави в центъра. Той ме попита какво трябва да правим по-нататък и отговорът беше очевиден, трябва да се върнем в Европа."

При първия опит Удинезе се класира за Купата на УЕФА, а на следващата година и за Шампионска лига. Той имаше фантастичен отбор. В атака Ди Микеле, който се завърна от престой под наем в Реджина, заедно с Винченцо Якуинта, който първоначално беше резерва на Соса.

Писаро трябваше да напусне, а Фелипе и Мунтари бяха най-интересните млади играчи в Серия А.

„Трудно е за обяснение, но наистина се чувствахме като четвъртата сила на Италия“, казва капитанът.

КРАСИВИ, СВОБОДНИ И БЕЗГРИЖНИ, РОМА (2005-2009)

В ресторант в Удине в нощта на 19 срещу 20 май 2005 г. Присъстваха само собствениците на Удинезе, няколко журналисти и Лучано Спалети, единственият, който стоеше пред масата. Той все още беше треньор на Удинезе, но за следващата година се разбра с Рома, за което събра журналистите след полуфинала за Купата на Италия.

„Плеймейкърът е жонгльор, в средата искам двама защитници, а отпред трябва да има нула. Нула? Всички питат. Да, нападател, който не трябва да носи отговорност." След време Лучано Спалети щеше да използва в тази роля Франческо Тоти, но никой първоначално не го разбра. Журналистите се спогледаха. Това ще бъдат четири необикновени години.

Спалети пристигна, за да разклати нещата. Той пое тима като осми в класирането и финалист за Купата на Италия. Той се появи в пресцентъра с шал и шапка на Рома, залагайки на ключовата концепция: Ще се върнем към нормалното.

До него седеше Росела Сенси, дъщеря на президента Франко, отсъстващ по здравословни причини. Всички предпоставки бяха налице той да се справи и той направи революция, влизайки в симбиоза с града.

Лучано стана толкова близък с Тоти, че често бяха виждани в колата заедно, особено по време на възстановяването на капитана от контузия през 2006 г.

Кое е най-голямото му откритие? Тоти като централен нападател, защото винаги намира точния ъгъл, за да вкара топката и през 2007 г. спечели Златната обувка с 26 гола.

Зад него бе Перота, нетипичен плеймейкър в схема 4-2-3-1, докато Тадей и Манчини са отстрани. Зад тях е верният Мексес, който ще тича покрай китайската стена за Спалети, с помощта на Тонето, Касети, Вучинич, Дони, Рийзе и Жуан. Лоялни играчи в четиригодишния мандат на Спалети.

Рома на Спалети целуна слънцето. Той спечели Купата на Италия два пъти, Суперкупата и завърши втори след Интер три пъти. През 2008 г. остана само на 3 точки от „нерадзурите“. Това са годините, в които “джалоросите” непрекъснато играеха в европейските клубни турнири.

Рома на Спалети беше красив, свободен и безгрижен, с трима световни шампиони в Берлин 2006, Тоти, Де Роси и Перота, и два четвъртфинала в Шампионска лига за две години. И двата пъти елиминиран от Манчестър Юнайтед, първия път със 7 допуснати гола на “Олд Трафорд”.

Лучано се сбогува с Рома на 30 август 2009 г. след домакинска загуба от Ювентус. На последната пресконференция той хвърляше “стрели”.

Росела Сенси го замени с Клаудио Раниери, който също беше близо до Скудетото. Спалети си тръгна с разбито сърце, влизаше три пъти в съблекалнята и винаги излизаше разплакан, без да може да каже нито дума. Чакаше го полет за Русия. Дестинация: Санкт Петербург.

ЛУЧАНО ПАЗНУВА ГОЛ НА -10 В РУСИЯ (2009-2014)

Такива нощи можеш да имаш дори на 50 години, в града, където Достоевски твърди обратното, т.е. че подобни нощи, звездни и красиви, ти се случват само на младини.

Спалети промени основата на романа и празнува гол в заснеженото поле.

Той кацна в Русия, за да продължи революцията, предприета от Газпром през 2005 г. Една декемврийска вечер петролният гигант пое Зенит Санкт Петербург - клуб с няколко трофея в своята 80-годишна история, и го превърна в скъпоценен камък.

Историята между Спалети и Зенит започна с частен полет до Ермитажа. Санкт Петербург е "Северната Венеция", а Лучано се влюби в средата на есента.

На 1 октомври 2009 г., в деня на мача Рома - ЦСКА от Лига Европа, той се загърна от глава до пети и замина за Русия в голяма тайна, въпреки че вече не беше треньор на Рома. Три месеца по-късно, на 14 януари 2010 г., той официално бе обявен за нов треньор на Зенит. Това бе началото на едно приключение, продължило почти пет години и завършило с четири трофея.

В началото имаше проблеми, причинени от Игор Денисов. Ядосаният капитан се скара с всички, включително и със Спалети, а през 2012 г. беше изгонен от отбора, защото обвини чужденците в Зенит, че правят твърде много пари. Напусна през 2013 г.

През първата година той спечели шампионата, Купата и Суперкупата, а през ноември празнува гол при -10 градуса. През 2011 г. се роди дъщеря му Матилде, а през 2012 г. спечели втората шампионска титла. В Шампионска лига той стигна до осминафиналите, където беше елиминиран от Бенфика.

Спалети се промени, стана различен, замислен, без призраци и се ядосваше от време на време, както в един момент, когато допусна гол от Динамо Москва в продълженията и почервеня от ярост.

На пресконференция журналисти го помолиха да каже нещо на руски, а той каза: “Как си? Атака, защита и красива жена.”

През 2012 г. нещо се счупи. Ръководството похарчи 70 милиона за Витсел и Хълк. Това са златните години за руския футбол. В Махачкала, нестабилен град на Каспийско море, Анжи на Сюлейман Керимов, милиардерът, който похарчи милион евро, за да отпразнува 40-ия си рожден ден с Шакира и Кристина Агилера на яхтата си, събра Ето'о, Жирков и Уилиан.

Зенит отговори, но отборът не вървеше, независимо че Спалети привлече Доменико Кришито. Клубът от Санкт Петербург загуби Суперкупата и завършиха втори след ЦСКА Москва. В Шампионска лига победи Милан на Алегри като гост и завърши трети в групата, а в Лига Европа отпадна на осминафиналите от Базел.

Отношенията с някои играчи се пропукаха, а най-бесен бе Хълк, който критикува Лучано, че често го вади от играта.

„Ако ситуацията не се разреши, ще напусна“, каза бразилският нападател, а Спалети му отвърна: „Той може да говори каквото си иска. Красотата е, че президентът ми изпрати съобщение, за да ме поздрави за промените."

Слънцето заляза на 14 март 2014 г. Спалети е уволнен след поражение с 0:3 от Динамо Москва, а на негово място е назначен Андре Вилаш-Боаш.

„Дъщеря ми е родена тук, Федерико намери своя свят тук, аз изпитах незабравими радости тук. Санкт Петербург винаги ще бъде моят дом. Ден и нощ“, каза Спалети на сбогуване.

ЗАВРЪЩАНЕ В РОМА

Завръщането на Спалети в Рома става под дъжда, под големи сиви облаци, които носят лоша поличба. Той пристига на 15 януари 2016 г. с полет от Маями, посрещнат от стотици фенове. Носи “жълто-червен” шал и черна шапка. Той се усмихва, ръкува се и обещава битка.

Руди Гарсия, тихият французин, бе уволнен след отпадането от Специя за Купата на Италия. Джеймс Палота го смени със Спалети, който удари шамар на Реал в Европа.

Отборът отново е силен с Шчесни, Пянич, Наинголан, Рюдигер, Салах, Джеко, Майкон, Манолас, Пероти, както и Тоти и Де Роси, само малко по-възрастни. Спортният директор Валтер Сабатини, щом видя Спалети, го нарече гений.

Двамата винаги са имали добри отношения, само Лучано е станал малко подозрителен, мрачен и предпазлив. Ако целуна слънцето за първи път в Рим, сега има огромна тежест на гърба си. Сбогуването на Франческо Тоти с футбола.

Лучано наследи Рома, елиминиран от Купата от Специя и отслабнал духом, но облаците скоро се разсеяха. След поражението от Юве в края на януари, “джалоросите” направиха серия от осем победи, доближавайки се до рекорда от 2006 г. от 10 от 10.

В крайна сметка Рома завърши трети, а през следващия сезон втори на 4 точки от Юве, с втората най-добра атака и втората най-добра защита. Но Спалети за голяма част от феновете е виновен за оттеглянето на Тоти. Двамата имаха фантастични отношения след контузията му през 2006 г., които след това станаха противоречиви, както самият Тоти говори в автобиографията си.

Един от най-доверените играчи на Спалети беше Миралем Пянич, хипнотизиран от методите му на работа, въпреки че прекараха само шест месеца заедно. Именно Пянич е един от играчите, хванати от Лучано да играят карти преди да посетят Бергамо.

„Бяхме аз, Тоти и Наинголан. Не беше 1 часа, а 00:15.Онова, което винаги съм оценявал е, че никой не гледа в лицето. Който направи грешка, плаща“, каза Лучано.

Второто римско приключение на Спалети завърши както започна, между дъжд и градушка, но без загуба на любов. Всичко друго е скучно.

ИНТЕР, ПОВЯРВАЙТЕ МИ: ТОЙ Е ГЕНИЙ (2017-2019)

Валтер Сабатини подписа със “Suning” и настоя на тезата си: Повярвайте ми, Спалети е гений. Сезонът за Интер беше катастрофален. Отпадане в групите на Лига Европа, седмо място в Серия А, уволнени са Франк Де Бур, Стефано Веки и Стефано Пиоли. “Нерадзурите” имат нужда от повратна точка.

„Вземете малко от моята заплата и я дайте на моите колеги“, казва Спалети.

Заявката е неочаквана, но добре дошла от ръководството. По негово желание му водят Валеро и Весино, но не и Лоботка, който остава в Селта Виго. Започва добре с 16 мача без загуба, на първа позиция.

След това започва да пада, но постига целта си, която е четвърта позиция и завръщане в Шампионска лига, благодарение на Весино, който направи обрат срещу Лацио в Рим. Капитанът Икарди завърши сезона с 29 гола.

Догодина Интер ще промени лицето си. Джан и Марота поемат клуба, а Икарди губи капитанската лента.

„Да свалиш капитанската лента е все едно да му отрежеш единия крак“, коментира съпругата му и агент Уанда Нара.

През януари 2019 г. започват преговори за удължаване на договора, а Уанда заявява пред испанските медии, че са много далеч от подписване. Тя продължава да топи „нерадзурите“ в медиите, което не се харесва на Спалети. Интер отпадна от групите в Шампионска лига, а надпреварата за четвъртото място става все по-трудна от очакваното.

На 11 февруари чашата преля. Уанда публично каза, че Интер трябва да купува играчи, способни да създават голови положения за съпруга ѝ, Интер направи Ханданович капитан, а Икарди е обиден и не играе официални мачове 50 дни.

„Мръсното пране трябва да се пере в семейството“, оплака се Марота, но в ерата на социалните мрежи това става невъзможно. Брозович харесва новината за свалянето на капитанската лента на Икарди и Уанда започва да следва Ювентус в Instagram.

Спалети трябва да изпрати съобщение до съблекалнята и преди да замине за гостуването срещу Каляри, закрива пресконференцията си:

“Мауро? Без коментар. Говоря само от името на тези, които се интересуват от съдбата на Интер."

Нужно е чудо, за да може отборът да завърши в топ 4. Той успява. На 26 май Интер се завърна в Шампионска лига с победа над Емполи с 2:1. Но трудна победа, резултатът беше 1:1 до 80-ата минута, след което Лучано изпрати своя Емполи в Серия Б.

РАБОТА НА ПОЛЕТО И ОБАЖДАНЕ ОТ МАЛДИНИ (2019-2021)

2:0 за Милан на полувремето, а след това 4:2 за Интер в края. На 9 февруари Конте победи Пиоли с обрат и спечели градското дерби с Шкриниар и Брозович, играчите на Спалети, който гледа мача от дома. Няколко дни по-рано, като гост на събитие, Лучано обяви, че няма да отиде на стадиона.

„Имам работа в провинцията“, каза той пред камерите и в действителност би искал да изживее това дерби на пейката на Интер.

Че има работа на село е вярно, много вярно. Няколко месеца по-рано брат му Марчело, човекът, който се грижеше за семейните земи, почина. За Лучано това е плюс след уволнението му от Интер.

Гордостта му е наранена. Той върна отбора в Шампионска лига, издържа земетресението на Икарди, даде игрова идентичност на отбора, претърпял корабокрушение. Интер обаче му обърна гръб.

Имението на семейство Спалети се простира на около 50 хектара. Фермерът Лучано подрязва растенията и храни животните. Има коне, прасета, магарета, кокошки, зайци и дори щрауси. Има и езерце с патици.

Въпреки това футболът все още е в центъра на живота му. През октомври 2019 г. Малдини уволнява Джампаоло и вика Спалети, но проблемът е, че Спалети все още има договор с Интер, от когото получава заплата.

Вариантът да го прекрати и така да го освободи да отиде при градския съперник е изключен. Милан разбира това и се обръща към Пиоли.

Когато не бере грозде и не кара трактор, Спалети учи английски и мисли за Висшата лига. През май 2021 г. пристигна правилното обаждане и той подписа с Наполи, чиято мечта е Скудетото. Двете години почивка му се отразиха добре.

ДВЕ ГОДИНИ КАТО НЕАПОЛИТАНЕЦ (2021-2023)

Двугодишният период на Спалети в Неапол е разделен точно на две половини. Първият на проучване, наблюдение и подготовка, вторият на успехи, усмивки и емоции. Лучано напуска семейството си и оставя Мерцедеса в Милано, кара Панда в Неапол, която по-късно е открадната.

От две години той живее в хотел с изглед към залива на града, без хълмове и екзотични животни. Де Лаурентис го назначи за треньор, защото иска да го види повече като част от неаполитанското ежедневие.

Резултатите са убедителни. Той счупи рекорда на Рафаел Бенитес от 5 поредни победи, а след това и рекорда на Маурицио Сари за най-добър старт в историята на клуба. Първият сезон под ръководството на Лучано Наполи завършва трети и отборът се завръща в Шампионска лига.

Резултатът е задоволителен, но Де Лаурентис прави революция през лятото. Лоренцо Инсиние и Дрис Мертенс напускат, Калиду Кулибали и Фабиан Руис са продадени на Челси и ПСЖ.

След 33 години титлата се завръща в Неапол. Лучано я е татуирал на ръката си, за да може да я вижда, когато пожелае. На 64 години и 58 дни той стана най-възрастният треньор, спечелил Скудетото, първото в дългата му кариера.

В последния му ден като неаполитанец феновете с качулки върнаха с писмо откраднатия волан на Пандата.