Колумбия успя да достигне до финала в Копа Америка за пръв път от 2001 г., но там загуби с 0:1 от Аржентина след продължения и се сбогува с мечтата си за втори път да спечели най-стария турнир за национални отбори в света.
„Гаучосите“ сложиха край на серията от 28 поредни мача за Колумбия без поражение, но въпреки това тимът на Нестор Лоренсо остави страхотни впечатления сред феновете си със своето представяне.
Безспорният лидер на този колумбийски състав е Хамес Родригес, който стана Играч №1 на Копа Америка, но един друг футболист привлече вниманието към себе си и безспорно един от героите с най-голям принос за достигането до финал за „лос кафетерос“.
Това е Даниел Муньос, чиято история може да служи за истинско вдъхновение за всеки футболист, защото показва, че когато си минал през много лишения и страдания, съдбата ще ти се отплати и усилията ти ще бъдат възнаградени.
Муньос, който в момента играе за Кристъл Палас, е роден в град Амалфи, намиращ се в близост до Меделин, през 1996 г. Този град е известен като родното място на тримата братя Кастаньос - Карлос, Фидел и Висенте, които са сред основателите на паравоенната организация на Обединените сили за самоотбрана на Колумбия, която в края на XX век се сражава срещу признатата от множество страни за терористична организация ФАРК, която през 1982 г. отвлича и убива бащата на братята Кастаньос - Хесус Антонио Кастаньо Гонзалес.
В резултат на това убийство е отприщен гневът на братята Кастаньос и група паравоенни формирования започват безжалостно търсене на отговорниците за това убийство. В резултат на това са убити 9 души, а други 8 изчезват безследно. Най-често това са обикновени жители на Амалфи, които са невинни, но не са пожалени и след като биват разстрелвани, телата им биват осакатявани с мачете.
Затова и след това, хората в Амалфи опитват да заличат спомените за насилието от 1982 г. с различни селскостопански дейности като земеделие (отглеждане на кафе или захарна тръстика) или животновъдство.
Самият Даниел Муньос още от малък се увлича от футбола, като още на 17 години напуска Колумбия в търсене на отбор, където да пробие. В продължение на 2 години той кара проби в 15 различни клуба от Мексико, Бразилия, Испания, Франция, но никъде не го одобряват, като през това време той пробва късмета си и в няколко колумбийски отбора.
Затова, през 2015 г., когато е на 19, той се завръща в родната Колумбия и мисли да спира с опитите да стане футболист. Затова той опитва да замине за САЩ, където да сбъдне американската мечта и да помага финансово на семейството му, но визата му е отказана.
През 2017 г. обаче, на улицата на Муньос изгрява светлина, тъй като той е потърсен от местния елитен отбор Агилас Дорадас де Рионегро, откъдето са го забелязали на младежки турнир, докато Муньос се подвизава в аматьорския Тотал Сокър, където той първоначално играе като нападател, но треньорът му Габриел Сепулведа го слага на десния фланг на защитата, обосновавайки се по следния начин: „Не го виждах ясно като нападател. Беше експлозивен и бърз. Пуснах го като крило в мач на Перейра и въпреки че това не му хареса много и дори се ядоса, с педагогика го накарахме да го разбере, че там ще може да покаже повече от себе си“.
Историята зад трансфера на футболиста в елита на Колумбия е изключително любопитна, тъй като Муньос получава обаждането от първодивизионния клуб идва броени часове преди втория мач между любимия му Атлетико Насионал и Индепендиенте дел Вайе за Копа Либертадорес.
„Спортният директор на Агилас ми се обади да се явя при Алберто Грисалес, защото треньорът искаше да ме види. Отговорих: „Учителю, но днес е финалът.“ И той ми каза, че това е единственият шанс. Трябваше да реша дали да гледам мача и да празнувам, или да стана рано и да се пробвам в Рионегро“, припомня си футболистът.
Той избира второто. Въпреки екстаза да види отбора си като континентален шампион, той си ляга да спи, за да сбъдне още една своя мечта.
Прекрати футболната си кариера на 26 – не може повече да рискува живота си
Така, през първата половина на 2017 г., когато е вече на почти 21 години, Даниел Муньос прави дебют в професионалния футбол.
Муньос играе като десен бек, като признава, че от малък е запален фен на местния гранд Атлетико Насионал: „Откакто се помня съм фен на Национал, заради баща ми Хермин Муньос и майка ми Франси Мехия, които бяха много големи фенове“.
Като такъв, той не пропуска мач на отбора, който в миналото е финансиран от най-известния наркобос в историята – Пабло Ескобар. Муньос често ходи на южната трибуна на стадион „Атанасио Хирардот“, където са ултрасите на „лос вердолагас“, наричащи себе си „baristas“.
Интересното е, че когато е тийнейджър, Муньос е желан от местния съперник на Атлетико Насионал – Депортиво Индепендиенте Меделин (ДИМ), но така и не облича екипа му.
„Меделин беше най-заинтересован, а аз съм голям фен на Национал. Трябваше да нося фланелката на DIM, за да тренирам три или четири пъти, благодаря на Бог, че не ми отвори тази врата“, спомня си с усмивка Муньос за възможността да облече екипа на градския съперник на отбора на своето сърце.
През лятото на 2019 г. една друга голяма мечта на Муньос се сбъдва – със силното си представяне за Агилас Дорадас той е привлякъл вниманието на Насионал и е привлечен от любимия си клуб.
В Насионал той се адаптира бързо и става най-добрият играч в отбора само за няколко мача, като дори получава капитанската лента, което е нещо забележително, като се има предвид, че има само 33 мача за отбора от Меделин.
Веднъж завъртяно, колелото на успеха за Даниел Муньос не спира да се върти и през 2020 г. той прави нова крачка нагоре, отивайки в Европа, където облича екипа на белгийския Генк.
Наред с това, през лятото на 2021 г. той дебютира в мъжкия национален отбор на Колумбия.
С Генк Муньос печели Купата на Белгия през 2021 г., като се отчита с 19 гола и 20 асистенции в 148 мача до януари 2024 г., когато пътят му нагоре продължава и той подписва с Кристъл Палас.
На „Силхърст Парк“ колумбиецът бързо се утвърди сред титулярите, като през пролетта изигра 16 мача за „орлите“, в които направи 4 асистенции.
Бранителят пренесе силната си форма и на национално ниво, след като бе с основна заслуга за класирането на Колумбия за финала в Копа Америка. Вярно е, че Муньос бе изгонен в полуфинала срещу Уругвай, заради което пропусна спора за трофея срещу Аржентина, но преди това той вкара 2 гола (срещу Парагвай и Бразилия) и направи 1 асистенция (срещу Панама) в 5-те си мача в САЩ, което му донесе място в отбора на турнира.
„За тези, които смятат, че са стари на 19 години, продължете да работите. Бог затвори много врати за мен и отвори тази, която беше най-важната. Аз съм от тези, които вярват в честния труд. Искам да бъда пример и вдъхновение“, заяви пламенно Даниел Муньос, който доказа, че няма не възнаграден труд във футбола.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
