Възходът на Стефанос Циципас започна в момента, в който той реши да се освободи от напрежението, очакванията и най-вече – да отдели семейните връзки от спортната си кариера. В изявление по време на турнира Almaty Open 28-годишният гръцки тенисист, който в момента е №39 в света, но е достигал и до третото място в ранглистата на ATP, увери, че практикува по-добър тенис дори от периода, в който игра финали на „Ролан Гарос“ (2021) и Australian Open (2023).

Драматичният срив и болезнените раздели

След като прекара пет поредни години в топ 10 на световния тенис (2019–2023), елинският състезател претърпя рязък спад във формата си. Причините бяха комплексни – проблеми с гърба и най-вече износване на професионалните отношения с баща му и треньор Апостолос. Този сценарий доведе до срив до 88-о място в ранглистата през юни. Малко преди „Уимбълдън“ Циципас обяви окончателния край на професионалното си сътрудничество със своя баща.

Сякаш за да стане драмата пълна, по същото време бившата му приятелка Паула Бадоса излезе с публични коментари, в които определи връзката им, приключила през юли 2025 г., като „токсична“. Изглеждаше, че за гърка всичко се разпада – както на корта, така и извън него.

Нова страница: „Обичам баща си, но не и като треньор“

Самият тенисист обяснява, че решението да промени динамиката с баща си е било ключово за неговото емоционално и професионално възстановяване.

Обичам баща си и го обичам като баща. Искам да държа професионалната част извън отношенията ни. Връзката ми с него се подобри, откакто вече не ми е треньор. Беше ми много трудно да разгранича треньора от бащата. Бях стигнал до момент, в който не можех да избегна негативните реакции.

Според спортиста премахването на този източник на напрежение е било решаващо за еволюцията му на корта.
Когато се чувстваме съдени, сме склонни да избираме по-сигурните решения. А сигурността невинаги носи еволюция. Нужен е екип, който не съди това, което правиш, а анализира и подкрепя, защото всичко е част от процеса.

Резултатите говорят сами

Техническата промяна, която включва работа с Тома Перен и надзора на Патрик Муратоглу, вече дава видими резултати. След като в първите 16 турнира за годината Циципас имаше баланс от 16 победи и 14 загуби, статистиката му след „Уимбълдън“ е впечатляваща: 21 победи и само 8 поражения в 10 турнира. През юли той спечели титлата в Гщаад, слагайки край на 16-месечна суша без трофей.

От август насам той постигна победи над редица силни съперници:
Артур Фис (тогава №11 в света)
Иржи Лехечка (№19)
Томас Ечевери (№30)
Лучано Дардери (№21)
Тейлър Фриц (№12)

„Сега играя по-добре, отколкото преди няколко години. Чувствам, че по някакъв начин бях в капана на миналото. Някои аспекти от играта ми не бяха правилно структурирани и реално нямаше основа, върху която да градя“, категоричен е Циципас.

Част от това обновяване се отразява и в неговия бекхенд с една ръка – елемент, който го прави един от едва тримата тенисисти в топ 50 (заедно с Лоренцо Музети и Денис Шаповалов), които използват този стил. С новите решения в играта си Циципас обещава отново да бъде фактор в ATP тура.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS