Една птичка пролет не прави! Тази стара българска поговорка е изпълнена със страшно много смисъл, когато трябва да говорим за родния футбол. Ето, краят на 2019-та дойде. След няколко часа ще изпратим изминалата година, за да посрещнем новата 2020-та. С надежда за нещо ново, по-добро. И аз така, седя си у нас и се надявам, че новата година ще бъде по-хубава, изпълнена с повече приятни емоции, с хубави моменти, които да донесат радост и незабравими спомени на всички.
Предполагам, в моето положение е и всеки роден футболен фен. Защото това е голямата ни страст, неугасващата любов. Искаме "нашите" да са по-добри, да бият наред, да печелят титли, да ги забележат в Европа и, белким, да заговори някой с респект за българския футбол. Както е било преди. Защото, истината е, че в последните години няма с какво толкова да се похвалим. Освен с Лудогорец. Разградчани направиха сериозен отбор, построиха стадион, база и необходимата им инфраструктура. Това се отрази на резултатите им. Неслучайно, благодарение на тях у нас дойдоха грандове, като Реал Мадрид, Ливърпул, Милан и редица други. Сега чакаме Интер. Лудогорец обаче има един сериозен проблем - дефицит на публика. На мачовете на тима от българското първенство ходят малко хора, има-няма 10 коли. Това е на домакинствата. На гостуванията да не говорим. Това обаче го отдавам на трудното икономическо положение, в което се намира регионът. Все пак всеки би предпочел да сложи нещо на масата, а не да иде на мач. Въпреки това в двубоите от евротурнирите "Лудогорец Арена" се пълни. Не до краен предел, но пак е нещо.
За съжаление подобен отлив на публика се наблюдава и при така наречените грандове. Левски, ЦСКА, Локомотив Пловдив, Ботев Пловдив се радват на все по-малък зрителски интерес. Причината е, че вече 8-9 години тези отбори така и не намериха начин да свалят Лудогорец от върха. Те просто живуркат и се борят за местата даващи право на участие в евротурнирите. А там, там е жалка картинка - минава се първи кръг, идва втори, пристига някой средняк и им "отупва" кожусите. Ама здраво. И ние, феновете, седим и се вайкаме. После пускаме телевизора и гледаме Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид и си викаме: "Защо, мама му стара, не можем и ние така?".
Отговорът е прост. У нас футболът е оставен на самотек. И това все повече започва да си личи. Хората не са прости, виждат цялата шуробаджанащина и не искат да участват в нея. Преди няколко години Сашо Диков попита Камен Донев защо не участва в български филми. Отговорът на, може би, най-популярният актьор у нас в последните години бе: "Защото те са или за социализма, или за наркомани. Аз нямам работа там". И футболът ни е така. Вълнуват ни две теми - титлата, и пустата Европа. А, че децата тренират в ужасяващи условия, че стадионите тънат в разруха, че сме постоянно обект на разследване я заради расизъм, я заради финансови злоупотреби - това е друга тема. И тя не се коментира.
На пролет, или по-скоро в средата на февруари, първенството ни ще се поднови. След това и Лудогорец ще започне участието си в елиминационната фаза на Лига Европа. Не искам да съм лош пророк, но ми се струва, че то ще приключи именно в сблъсъка с Интер. Каквото и да си говорим италианците са далеч напред. И да тичаме срещу тях не можем да ги стигнем. Дори и в най-слабите им години. Но, нищо. Ще имаме поне един отбор, който ще се бори в Европа и напролет, ще опитва да се развива. Другите ще цъкат с език и ще злословят.
Не ме разбирайте погрешно, не съм фен на разградчани. От София съм и няма как да подкрепям отбор, който не е от моят град. Истината обаче е, че грандовете са в амок. И затова ръководителите трябва да направят нещо - да подобрят инфраструктурата, стадионите, школите, финансите си. А не само да засукват мустак и да се вайкат защо никой не ходи по стадионите. Защото българският футбол умира. И докато няма фенове по трибуните състоянието му ще се влошава. А те ще се върнат, само когато видят изрядна финасова политика, местни момчета в отбора и желание за развитие. За момента това го виждаме само в тима от Разград. Но, една птица пролет не прави. Пък била тя и Фортуна!
"Футболния бог" каза "Довиждане", но не и "Сбогом"
Схемата "Пиши ми го на пирона" опорочава футбола
Обичаме да мразим, но най-вече "нашите"!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
