На 15 май ще се изиграе финалът за Sesame Купа на България сезон 2023/24. В седмиците преди двубоя заедно със Sesame ще ви разказваме интересни истории, свързани с турнира за Купата на България през годините.
Берое спечели Sesame Купа на България през 2010 година, а за пътя на тима до трофея през този сезон спокойно може да бъде написан сценарий за филм, който ще завърши точно по американски тертип с хепиенд. Сезонът бе изпъстрен с много големи проблеми за старозагорци – предимно в организационен и финансов план. Футболистите и треньорите не си бяха получавали шест месеца заплатите, но в крайна сметка Илиан Илиев и неговите играчи постигнаха нещо запомнящо се, което завинаги остава не само в историята на Берое, но и в историята на българския футбол. Лудата банда, която спечели Купата, а преди това отстрани ЦСКА. А един от героите за цяла Стара Загора по пътя към отличието е Дончо Атанасов. Не случайно No Doncho, No Party - без Дончо, няма парти, става нарицателно и продължава да се повтаря из целия град. Дори и сега да се разходите по централната улица в Стара Загора и да спрете първия случаен човек, за да го попитате дали е чувал No Doncho, No Party, отговорът ще бъде утвърдителен.
5 май 2010 г., Ловеч
Това е една от най-паметните дати във вековната история на Берое. С оглед финансовите проблеми, които спохождат отбора още в началото на сезона, никой не си и мисли, че Берое ще излезе в пряка битка за Купата. Емоциите сред запалянковците са до краен предел. Никой не иска да пропусне мача. Отпуски, болнични, дори откровени „бягства“ от работа само и само да стигнеш до Ловеч в големия ден.
Около 5000 екзалтирани фена на Берое посрещат двата тима на Градския стадион в Ловеч и запяват песните на победата. Нещата на терена обаче не са толкова позитивни. Да, „Берое“ владее играта, но трудно достига до чисто голово положение пред вратата на Черноморец Поморие, който от своя страна използва всяка ситуация за бърза атака към беройската врата. Атаките в „зелено-бяло“ следват една след друга, а времето тече неумолимо. Мачът за феновете на Берое минава като миг. С всяка изминала минута дори огромният ентусиазъм на старозагорската публика полека лека се стопява. Нещата отиват към продължения и нежеланата рулетка на дузпите…
Минутата е 90-та. Реферът е дал само една минута добавено време. Вратарят на Черноморец е получил медицинска помощ в нея, а топката е дълбоко в половината на Берое. 91-ата минута. Времето на стадиона е спряло. 5000 души в зелено и бяло са вперили поглед в изританата безцелно и отчаяно напред топка от Иво Иванов. Тя едва достига дъгата на наказателното поле, където Андонов със сетни усилия едвам докосва кълбото. То тупва между защитниците в синьо и дебнещия всяко невнимание Дончо Атанасов замахва с левия си крак…безвремие на стадиона в Ловеч…в следващия момент топката е в мрежата на Янко Георгиев…
Берое е новият носител на Купата на България, а честта първи да вдигне трофея се пада на капитана Слави Жеков. Своят медал получава и Петков Петков, който след четири загубени финала като футболист най-сетне получи златото, макар и като спортно-технически директор.
“Това, което си спомням е, че бяхме доста задружни. Голям колектив бяхме. В крайна сметка това беше и благодарение на треньора Илиан Илиев, който събра такива характери и съумява да постави всеки един на най добрата му позиция, за да може да извлече най доброто в личен план. Този сезон доста страдах от контузии и доста мачове бях изтървал, но точно за купата съумях да се възстановя и да заиграя”, сподели Дончо Атанасов пред dsport.
“Мачът срещу ЦСКА по пътя към финала беше доста емоционален пред собствената ни публика. Никой не очакваше да победим, но в крайна сметка се случи. Мача с ЦСКА ни даде много самочувствие, след като успяхме да го спечелим“, добави той.
„Няма как да го забравя победния гол във финала и до ден днешен От време на време си го пускам да си припомня момента. Има носталгия по тези дни. Рядко се случва точно във финала да отбележиш гол в последната секунда и съм благодарен за това, че се случи точно на мен. Голът не падна случайно, защото подобни ситуации разигравахме по време на мачовете. Търсех топката подадена в дълбочина зад гърба на нападателите. И така събрах последни усилия, за да направя това движение, да мина зад Жоро Андонов и оттам вече всичко е ясно.”
“Едва ли преди мача за финала някой е спал спокойно, както се казва и пълноценно. И най интересното беше, че на загрявката феновете още не бяха пристигнали и заели местата си по трибуните и когато се прибрахме в съблекалните. А след това на излизане изведнъж се оказа целия стадион зелено бял и всички над 5000 фена на стадиона бяха на Берое. Беше много запомнящо и задължаващо. Но за мен имаше едно много голямо вълнение какво ще се случи. Дали ще успеем да спечелим мача, но притеснение съм нямал”, раказва Дончо Атанасов.
“No Doncho, No Party стана популярно още преди финала. Феновете се шегуваха с това нещо, че когато не играя, няма парти. След финала вече стана като запазената ми марка. Това се роди доста преди финала. Мисля, че започнаха феновете да го скандират след един мач в Сливен. В този мач вкарах за пет минути два гола и феновете започнаха да скандират това”, спомня си бившият футболист на Берое.
„Абсолютно целият път, който извървяхме беше запомнящ се. Заплати не бяхме взимали около шест месеца, но искахме да се докажем и да напишем тази история“, завърши Дончо Атанасов.
Автоголовете във финалите за Купата на България – във Вечното дерби и предимно в полза на Левски
Хебър и турнирът за Купата на България – липса на привличане
''Честитката'' на Левски за 50-годишнината на ЦСКА и мистерията с ниските врати
Запознайте се с Повелителя на Купата - извинението на Йешич, дербито на Пловдив и Славия - Левски
Финалът, който Левски уж бе спечелил, но го загуби, а Никола Спасов стана Адмирал (ВИДЕО)
Първата Купа на Левски и дубъл за историята
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
