Защитникът на Ливърпул Анди Робъртсън може би е играчът, който трябва да се гордее най-много със спечелването на 19-та шампионска титла в историята на клуба.
Само допреди 6 години шотландецът носи екипа на местния третодивизионен Куинс Парк и играе пред 200-300 зрители, а сега празнува с над половин милион фенове.
Но Робъртсън не се налага лесно при "червените", а и всъщност целият му футболен път дотук не е никак лек - възходът му е плод на неуморна работа и изключително упорство, като именно с тези качества той бързо прави впечатление на терена.
Освободен от академията на Селтик в юношеските си години, най-вече заради крехката си физика, той подписва с аматьорския Куинс Парк.
"Анди напусна Селтик, когато беше на около 15 и дойде в нашата школа", разказва Гарднър Спийрс, бившият треньор на Робъртсън в Куинс Парк. "Виждах го по три вечери седмично, както и в съботите. Даваше 100% на тренировки и мачове, заедно с таланта, който имаше."
Но в Куинс Парк дори не можели да му плащат при пристигането му, затова Анди бил принуден да съчетава футбола с работа за Шотландската футболна асоциация. В този период той пуснал и едно показателно съобщение в Twitter: "Животът на тази възраст е гаден като нямаш пари #трябвамиработа".
Футболистът е на косъм от това да се откаже от мечтата си да направи кариера във футбола и обмисля да се запише в университет, но точно тогава бива повикан в първия отбор на Куинс Парк.
В дебютния си сезон изиграва повече мачове от всеки друг в отбора и впечатлява с отношение, решителност и умения. Представянето му води до трансфер в елитния Дънди Юнайтед. Там Анди Робъртсън светкавично се адаптира към по-високото ниво и става безценен за тима си.
"Важното при Анди беше, че той винаги изпреварваше другите с играта си в защита и в атака. Изглеждаше крехък, но беше гладен да се учи“, разказва неговият треньор в Дънди Джаки Макнамара.
Заради играта си в Дънди, Робъртсън отново е призован от своите бивши работодатели от Футболната асоциация на Шотландия. Но този път не за да прелиства книжа в офиса, а за да тормози крилата и бековете на противниковите отбори.
В националния тим Робъртсън също се утвърждава много бързо, проявяват се и лидерските му качества и готовността му да се раздава до последно. Логично, идва и интересът от Висшата лига на Англия в лицето на Хъл Сити, който плаща малко под 3 млн. паунда за тогава 20-годишния футболист. В края на кампанията обаче Хъл изпада в Чемпиъншип, но въпреки това Робъртсън остава в клуба.
Анди става лидер на Хъл и спомага за връщането на отбора в елита само година по-късно. През следващия сезон обаче тимът отново изпада, но този път защитникът няма да се върне в Чемпиъншип.
От Ливърпул вече са го харесали за заместник на разочароващия Алберто Морено. Юрген Клоп редовно е критикуван за слабата защита на "мърсисайдци" и вижда Робъртсън като част от решението на много добра цена от 8 млн. паунда.
За кратко време в тима на мърсисайдци шотландецът се превръща в един от най-добрите леви бекове в света и неотдавна дори бе посочен за пример от своя национален селекционер Алекс Маклийш: "Това е удивителна история... той е вдъхновение за всички млади играчи, когато хората им казват, че няма да успеят. Трябва да продължите да се опитвате. Все още вярвам в хората, които претърпяват по-късно развитие".
След спечелената Шампионска лига през изминалия сезон сега Робъртсън може да се наслади и на златния медал от Висшата лига – заслужена награда за усиления труд.
