Колумбийското първенство – едно от наглед по-силните в Южна Америка, но нищо повече. Местните таланти рано излизат от страната, за да заиграят в Бразилия, Аржентина или пък директно в Европа, а националният отбор може да се похвали с епизодични добри участия на големи шампионати – една титла от Копа Америка (2001) и един четвъртфинал на Световно първенство (2014).
Разбира се, страната има своите велики футболисти – Рене Игита, Карлос Валдерама, Фаустино Асприля, както и от по-младите – Радамел Фалкао и Хамес Родригес например.
Едва ли обаче си представяте, че е имало времена, в които колумбийското първенство е било кажи-речи най-силното в цял свят. Връщаме се назад към годините между 1949 и 1954, когато в колумбийският футбол цари анархия, правила няма, а клубовете привличат звезди от цялата планета. Влизаме в света на футболния „Ел Дорадо“!
Един отбор като че ли още с името си символизира тези невероятни времена в колумбийския футбол – Клуб Депортиво Лос Милионариос. Спортният клуб на милионерите. Основан 1946, става шампион на Колумбия за първи път 1949, а през 1952 след победа с 4:2 на „Сантиаго Бернабеу“ срещу Реал Мадрид става неофициално най-добрият отбор в света.
„Синия балет“ - това е прозвището на Милионариос, а началото на техния танц дава огромен скандал. В средата на 40-те години на миналия век в колумбийския футбол цари хаос. При липсата на национално първенство най-добрите клубове в страната участват в безинтересни за феновете приятелски мачове. Играчите се водят аматьори, но получават пари от клубовете си „под масата“.
Така не може да продължава и затова група футболни функционери се оттеглят от националната федерация Adefutbol. Те основават конкурентна федерация – Dimayor (Дивизион Майор дел Футбол Коломбиано) и организират професионално първенство. Сред 10-те клуба-основатели на шампионата са и Милионариос от столицата Богота.
Новото първенство започва през август 1948, но първият сезон преминава без особено медийно внимание, а шампион става Индепендиенте Санта Фе.
Големият скандал между Dimayor и Adefutbol
В началото на 1949 се стига до огромен скандал между двете федерации. Dimayor забранява на своите клубове да пуснат играчите си в контролирания от Adefutbol колумбийски национален отбор за стартиращата през април Копа Америка.
Adefutbol обаче успява да убеди един от клубовете на Dimayor Атлетико Жуниор да замине за Копа Америка като национален отбор. Затова си действие от Атлетико получават отстраняване от първенството за две години.
В същото време обаче Adefutbol докладва на FIFA за случващото се в страната и действията на Dimayor. От световната централа наказват и двете организации – Dimayor не получава желаното международно признание за официално първенство на Колумбия, а местният национален отбор е изхвърлен от всички международни състезания.
За Adefutbol това е тежък удар. А за Dimayor...началото на анархията.
Лудият президент на Милионариос Алфонсо Сениор
Шампионатът остава без международно признание, но и без нуждата да спазва правилата на FIFA, което на практика значи, че отборите могат да си правят, каквото пожелаят. Трансферен прозорец няма, трансферни суми за другите отбори няма, тавани на заплатите също!
Първият, който осъзнава възможността е президентът на Милионариос Алфонсо Сенор. Той изпраща играещия си аржентински треньор Карлос Алдабе в Буенос Айрес, където точно в този момент футболистите стачкуват. Задачата на треньора е да привлече най-добрите играчи.
Алдабе се свързва с Адолфо Педернера от Хуракан. Той е суперзвезда на своето време и част от легендарния отбор на Ривър Плейт, който в средата на 40-те години печели четири титли. Той поставя наглед невъзможни условия – 5 хиляди долара на ръка и годишна заплата от 500 долара. Алфонсо Сениор се съгласява!
„Останалите футболни президенти ме мислеха за луд“, споделя той после. „Но още на първия домакински мач продадохме билети за общо 18 хиляди долара. Седем пъти повече от обикновен домакински мач.“
Това е началото на една невиждана до този момент мания по футбола в Колумбия. Пренебрегваната от вестниците лига изведнъж заема челните страници, феновете пълнят стадионите, на които Милионариос излиза с Педернера. А президентът Алфонсо Сениор не губи време и привлича още две суперзвезди от Аржентина – Нестор Роси и...Алфредо Ди Стефано!
Футболният шопинг на Колумбия
Постепенно президентите на другите клубове започват да разбират стратегията на Сениор и на свой ред си „пазаруват“ страхотни играчи без да се съобразяват с техните настоящи клубове.
Големият съперник за титлата Депортиво Кали привлича в най-кратки срокове петима перуански нападатели – Валентино Лопес, Гийермо Барбадило, Луис Салазар, Максимо Москера и Мануел Драго, които са ядрото на златната генерация на перуанския футбол.
Двата отбора завършват сезона с равни точки и така се стига до финал в две срещи, спечелен от Милионариос, който става шампион за 1949.
Много клубове действат по същия начин и привличат група футболисти от една нация. Нуево Кукута Депортиво се сдобива с осем футболисти от уругвайския национален отбор, който става световен шампион през 1950.
Депортиво Перейра взима най-добрите парагвайци, а малко след изтичане на двугодишното си наказание Атлетико Жуниор се обръща към бразилските бижута, включително и легендата Хелено де Фрайтас.
Футболният „шопинг“ обаче не се ограничава само до Южна Америка. Все повече европейци се насочват към лигата. Депортиво Самариос привлича 15 унгарци, сред които и една от суперзвездите на 30-те и 40-те години Гюла Женгелер.
Клуб Индепендиенте Санта Фе си осигурява англичаните Джордж Маунтфорд и Нийл Франклин от Стоук Сити, както и Чарли Митън от Ман Юнайтед. Депортес Калдас пък взима литовския вратар Витаутас Крисчиунас, който е в основата на сензационната титла през 1950.
С Ди Стефано и с още много нови играчи Милионариос си връща титлата още на следващия сезон. Междувременно, в първенството вече има 18 отбора, а 287 от 440 футболисти са легионери. Стадионите са претъпкани и мачовете се превръщат в най-значимите обществени събития, които се посещават от всички знаменитости.
Пактът Лима и краят на анархията
Само че докато в Колумбия интересът към първенството става все по-голям, все по-голямо става и международното недоволство от анархията на южноамериканците.
Във FIFA са бесни на Dimayor, защото продължават да не пускат своите играчи в националните им отбори. Всички останали клубове пък са бесни, защото се разделят с най-добрите си играчи без в клубната каса да попадне и стотинка.
Най-накрая през октомври 151 година се стига до компромис между Dimayor и FIFA – “пактът Лима“. Dimayor получава официалния контрол върху колумбийското първенство, а клубовете имат право да задържат футболистите си до края на договорите им или максимум до 1954, след което трябва да ги върнат без трансферни суми на предишния им работодател. В същото време и Колумбия се завръща като член на FIFA.
Милионариос използва оставащите години със своите суперзвезди, за да спечели титлите през 1952 и 1953, а в това време и осъществява пътувания до Европа, където побеждава Реал Мадрид с 4:2.
Много от другите клубове се сблъскват с финансови проблеми заради напускащите играчи и заради края на големия интерес като в крайна сметка някои фалират, а други се сливат помежду си. И така от 1954-а колумбийското първенство отново се връща на средно ниво и само със спомен за лудите години на футболния си Ел Дорадо.
Прочетете и още любопитни истории от миналото:
От тях започна всичко: Историята на Сутър и Лав – първите професионални футболисти в света
Невероятната история на един безкраен финал и единствената година без шампион на Германия
Последният път, когато футболът в Англия спира, и историята за ледения крал Лестър
Тъжната история на Белия вълк, който вече 38 години е в кома
Спорт по време на пандемия: Да погледнем назад към историята
Как голямата пандемия на XX век помогна за създаването на Реал Мадрид
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
