Щипка португало-бразилска подправка към втората на Берое

03 Май | 08:37

На 15 май ще се изиграе финалът за Sesame Купа на България сезон 2023/24. В седмиците преди двубоя заедно със Sesame ще ви разказваме интересни истории свързани с турнира за Купата на България през годините.

Берое спечели за втори път в своята история Купата на България през 2013 година под ръководството на Петър Хубчев, който след това заавинаги ще запише името си в историята на клуба с големи букви.

Хубчев успява да изгради много силен колектив, в който личат имената на лидери като Георги Андонов, Иво Иванов, Веселин Пенев, Владимир Зафиров, Пламен Крумов, Венцислав Христов, Емил Ангелов Дончо Атанасов, Борислав Стойчев, Иван Караджов. В същото време отборът разполага с някои много добри чуждестранни футболисти, които също остават имената си в историята на клуба като Елиаш, Елио Мартинс, Алберто Лоузейро, Игор Джоман и Давид Каядо. Тази симбиоза от футболисти успява да спечели за втори път в историята на Берое Купата през 2013 година.

Три дни преди големия мач Берое трябва да играе на същия стадион в Ловеч в мач от шампионата срещу Литекс и печели с 2:1. Старши треньорът на старозагорци Петър Хубчев е взел абсолютно всички налични футболисти и веднага след двубоя с ловчанлии отборът не се връща в Стара Загора, а отива на лагер в Тетевен, където да бъде далеч от еуфорията, заляла феновете в Стара Загора. Тимът се готви концентрирано за финалната среща и се подготвя тактически специално за съперника. Заради контузии отборът е лишен от водещия си голмайстор от шампионата Венцислав Христов и друго острие – Емил Ангелов. В навечерието на самия мач се случва инцидент, който поставя под въпрос всичко, което е подготвил Петър Хубчев, тъй като един от основните футболисти в средата на терена Алберто Лоузейро получава неприятна рана. Това остава скрито от отбора, за да не повлияе на настройката за игра. Все пак ситуацията е овладяна и всички са в бойна готовност.

На 200 км от тях, в Стара Загора феновете се подготвят за нов поход към Ловеч. Три години и десет дни след тримуфа в същия турнир, на същия стадион. Отново около 5000 хиляди верни беройци в зелено и бяло потеглят към Ловеч с познатия рефрен – „Купата е наша!“.

Когато Цветан Кръстев извежда двата състава в 17:30 ч. половината трибуни са обагрени в синьо, а останалите в зелено и бяло. Никой на стадиона обаче все още дори и не подозира, че ще бъде пряк свидетел на велик двубой.

Противно на очакванията Берое се хвърля напред още от първата минута. В първия четвърт час на мача „зелено-белите“ създават няколко голови опасности. В 17-та минута Веселин Пенев центрира перфектно в наказателното поле на „сините“, а там Елио Мартинс се извисява над защитата и праща топката в мрежата за 1:0, хвърляйки в екстаз публиката зад вратата.

Играчите на Левски обаче не се стъписват и отвръщат на удара само 7 минути по-късно, когато Гари Родригес предоставя перфектен пас за Илиян Йорданов и той промушва топката зад Иван Караджов – 1:1.

Отново обаче е ред на Берое. В 24-та минута отново Елио Мартинс овладява топката пред наказателното поле, финтира бранител и я праща във вратата на Пламен Илиев с прецизен удар за 2:1 и седмия си гол в турнира. Публиката е без дъх от емоции и случващото се на терена. Атаките към двете врати следват една след друга, на терена няма и помен от предпазлива игра, която е привична за мач с такъв заряд.

В самия край на полувремето капитанът на Левски Христо Йовов спира опасна голова атака за Берое и получава заслужен втори жълт картон, оставяйки своите съотборници с човек по-малко.

През втората част страстите се успокояват и старозагорци очакват да нанесат своя окончателен удар със запазената си марка през целия сезон – бързите контраатаки. Защитата и халфовата линия на „зелено-белите“ не оставя шансове и пространства за съперника. Тогава идва 79-та минута на мача…Георги Андонов успява да отнеме една топка, напредва и поразява за трети път в мача мрежата на Пламен Илиев – 3:1 за Берое! Феновете от Стара Загора са в луда радост и усещат безценната победа.

Десет минути до края и нещата изглеждат решени. Това обаче изиграва лоша шега на играчите на Берое. Само две минути след гола на Андонов столичани се връщат в двубоя. Миг невнимание в защитата, може би породено от емоциите и Жоао Силва се възползва, вкарвайки топката в мрежата – 2:3. Всички беройци изтръпват в този момент и не без основание. Пет минути след това и само три преди края резултатът е изравнен. Отново Гари Родригес е в прегръдките на своите съотборници, а никой от Берое не може да повярва, че може да изпусне почти спечеления трофей. Студен душ залива и петте хиляди беройски сърца по трибуните. Инфарктен мач, но най-драматичното тепърва предстои…

Двубоят трябва да се реши след продължения и евентуални дузпи. Двата тима са хвърлили много сили и в допълнителните 30 минути действат предимно предпазливо. Пламен Илиев се намесва на два пъти след беройски атаки, а от другата страна Иван Караджов също е хладнокръвен. В последната 120-та минута се стига до последна атака в този трилър и тя е за „сините“. След атака по лявото крило топката е центрирана в наказателното поле на Берое, където Жоао Силва е забравен непокрит на границата на малкото наказателно поле. Нападателят стреля с глава, но Караджов проявява страхотен рефлекс и запазва мрежата си, а с това и Купата.

Всичко ще бъде решено след изпълнение на дузпи. Един от сигурните изпълнители за Берое обаче е извън строя. В последната минута Давид Каядо получава тежък удар в лицето и не е в състояние да бие. В трогателен момент Петър Хубчев успокоява крилото и му благодари за себераздаването през целия двубой. След това треньорът се прибира в съблекалните от суеверие и не наблюдава развръзката от терена.

Идва време за изпълнението на дузпите, които ще са на вратата, зад която са феновете от Стара Загора. Първи зад топката застава Амир Саюд, но ударът му минава над напречната греда. Жоао Силва обаче повтаря това и запазва статуквото. Идва ред на Иво Иванов, който целува топката и пръв успява да я прати в мрежата и Берое повежда. Дъстли Мюлдер е втори изпълнител за Левски и той обаче е неточен и не уцелва вратата. Трети изпълнител за Берое е Пламен Крумов - отново над вратата. Ред е „сините“, които изостават с един гол и зад топката е Стефан Велев, който 6 месеца преди това бе в отбора на Берое. Вратата обаче явно е „омагьосана“, защото Велев праща топката в напречната греда. Само една от шест изпълнени дузпи е точна.

Време е за последните четири решаващи дузпи. Борислав Стойчев е хладноокръвен и дава два гола авнас за Берое. Станислав Ангелов реализира първа дузпа за Левски. Така всичко е в краката на бразилския халф на Берое Елиаш Да Силва, който може да сложи точка на този магнетичен мач. Ако той отбележи, Купата ще бъде за Берое. Всички „зелено-бели“ са притаили дъх и са отправили своите молитви в този момент. Застанал точно на границата на пеналта Елиаш драматично изчаква няколко секунди, които минават като години. Поема дъх, засилва се и…вече нищо не може да отнеме радостта, шампанското, емоциите, сълзите, виковете, медалите, празненствата, посрещането в Стара Загора и Купата на България! За втори път в историята тя е притежание на Берое.