Изпълнената с перипетии история на трофея за Купата на България

12 Май | 09:10

startphoto.bg Купа на България

На 15 май ще се изиграе финалът за Sesame Купа на България сезон 2023/24. В седмиците преди двубоя заедно със Sesame ще ви разказваме интересни истории свързани с турнира за Купата на България през годините.

Историята на трофея за Купата на България преминава през множество перипетии, като неговата съдба е по-интересна, отколкото може някой да си представи, но преди да започнем разказа за този толкова любопитен трофей, ще започнем с малко предистория.

През 1923 година е създадена Българската национална спорта федерация, чиято цел е да създаде шампионат за отборите в различни спортове, като трябва да бъде излъчен първенец на страната. В учредителните документи на БНСФ е посочено, че главен покровител на спорта в България е Негово Величество Цар Борис III. Именно заради това царят обещава, че ще подари купа на футболния първенец по време на срещата си с председателя на спортната федерация – Димитър Иванов.

Царят спазва обещанието си и предоставя на БНСФ красив сребърен трофей, който е изключително характерен за епохата си, а на лицевата му страна е гравиран монограмът на Борис III.

Тази купа обаче първоначално се е давала на шампионата на страната между 1924 и 1937 година (с изключение на 1931г.), както и през 1943г. Между 1938 – 1942г. се оправи отделна надпревара за Царската купа, което е и началото на Купата на България във варианта, в който го познаваме и до днес. За последен път Царската купа е връчена на 17 октомври 1943 година на шампиона Славия, тъй като през тази година няма отделен турнир за нея. Така Царската купа остава вечно притежание на „белите“.

Последвалите политически промени в страната правят, така че купата да стане безценен артефакт, който да бъде укриван. При тежка бомбардировка над София през 1944 година купата пострадва сериозно, тъй като бомба пада в близост до стария стадион на Славия на Руски паметник. Купата обаче в последствие е възстановена от щетите. След събитията на 9 септември ръководители и бивши играчи на Славия укриват ценния артефакт от новата власт в страната.

Купата в последствие е намерена през 60-те години на ХХ век от халфа на Славия Емануил Манолов в мазето на настоящия стадион „Александър Шаламанов“ в столичния квартал „Овча Купел“. Дългогодишният деятел Иван Костов я дава за почистване, след което я дава на канцеларията на клуба.

През 90-те години купата отново изчезва от хоризонта, като има спекулации, че тя е открадната, но всъщност е била оставане за съхранение при проф. Стоян Кожухаров, който по онова време е шеф на травматологията на „Пирогов“. След бурните 90-те в началото на новия век купата е върната на Славия, като до ден днешен тя се съхранява в банков трезор.

Какъв трофей обаче заменя Царската купа?

През 1946 година в София пристига съветска младежка делегация, която носи със себе си на домакините кристален трофей. Желанието на гостите от СССР е бил той да бъде даван на държавния футболен шампион и така се поява трофея за Купата на Съветската армия. Трофеят започва да се връчва да победителя в отделния турнир. Купата представлява кристална амфора, монтирана в рамка с метална основа и дръжки. Смята се, че кристалът е бил счупван на няколко пъти и е изпращан в СССР за ремонт.

/ето как Купата на Съветската армия се изменя/

След финала на Купата на Съветската армия през 1976 година, трофеят е модифициран, а трофеят в стария си вид остава вечно притежание на Левски. В новата си визия от сезон 1976/77 купата представлява кристална футболна топка, която е стъпила на правоъгълна поставка. Естетически купата е в унисон с типичния архитектурен съветски стил по онова време.

Защо новата Купа на България след 1980 година е захвърлена на боклука?

По онова време обаче Купата на съветската армия второстепенен трофей, като бива заменена от турнира за Купата на България. Тогавашният трофей е представлявал масивна чаша с метални крила, разположени по вертикал успоредно с носещата колона на чашата. В този си вид трофеят се запазва от учредяването си през 1980 година до края на десетилетието.

Последната купа остава притежание на Сливен, който печели през сезон 1989/90, но впоследствие, когато отборът фалира, служителите му опитват да върнат трофея на БФС, обаче неуспешно. Именно заради това трофеят е изхвърлен на боклука. След това, за щастие, той е прибран от търговци и препродаден, а накрая откупен от фондацията, грижеща се за музея на Левски, благодарение на който е запазена и до днес.

Как се изменя Купата на България в духа на промените след 1989 година?

През сезон 1990/91 в духа на социално-политическите промени се взима решение да бъде направен нов трофея за спечелилия турнира за Купата на България. Тогава на бял свят се появява друг трофей с по-ортодоксален вид, доставен от Италия.

Интересна история около този трофей е как през 1998 година, когато Левски побеждава с 5:0 ЦСКА на финала, навръх 50-ия юбилей на „червения“ клуб. „Сините“ решават в бурните си празненства да пият шампанско от купата, но забравят след това да я изчистят. Това довежда до промяна на цвета на метала, а Професионалната футболна лига, която организира турнира от 1998 година насам да го подмени с нов.

Купата, каквато я познаваме и днес

Трофеят в сегашния си вид се връчва от сезон 2006/07, когато компанията „Бест Трофис“ поема грижата за него. За разлика от титлата, Купата вече не е преходен трофей и всяка година се изработва нов оригинал в Италия, който се връчва на победителя в надпреварата, който от своя страна го задържа за себе си, както е и до днес. По този начин един измежду Лудогорец и Ботев Пловдив ще задържи трофея от надпреварата за сезон 2023/24, а за следващата кампания ще бъде изработен нов.