През 1970-а година Мондиалът за пръв път отива в Северна Америка, като за домакин е избран Мексико, където между 31 май и 21 юни в битка за трофея се впускат 16 държави, сред които отново е и България.
Бонуси за Световно! 1500 х 50 лв. Всеки ден и 500 лв. Cashback
Тогава тимът ни е пълен със звезди, като в Мексико националната фланелка носят хора като Георги Аспарухов – Гунди, Димитър Пенев, Петър Жеков, Христо Бонев и други, и други.
След загуби от Перу и Германия, България губи шансове за класиране напред, а в последния си мач в групата завършва 1:1 с Мароко и така към четвъртфиналите освен Бундестима, продължава и Перу, който се изправя срещу водената от Пеле Бразилия.
Играта на „кариоките“ под жаркото слънце на Мексико е впечатляваща, като тимът на Марио Загало вкарва 19 гола в 6-те си мача в турнира.
В Първа и Втора група няма никакви изненади – СССР, Мексико, Италия и Уругвай се класират с лекота.
Сблъсъкът между Бразилия и Англия в Трета група е крайъгълният камък за южноамериканците в турнира. Жаирзиньо вкарва единствения гол в мача през второто полувреме, а след това не пропуска да отбележи във всички останали двубои. Англия се препъва на четвъртфинала. Без страдащия от стомашно заболяване Банкс, отборът пропилява добрия си шанс с два гола преднина да спечели срещу Западна Германия, който бие „трите лъва“ с гол в 108-ата минута на Герд Мюлер.
Полуфиналът между Италия и Западна Германия също е изключително драматичен. Повеждайки с гол на Бонинсеня, „Скуадра Адзура“ се оттегля в защита да пази този резултат. Подобна стратегия помага на тима на Феручо Валкареджи в групите, където Италия постига победа и две равенства със само 1 отбелязан гол.
В полуфинала обаче, Германия поема инициативата, но не стига до изравнителен гол чак до 3-ата минута на добавеното време, когато Шнелингер разпечатва Енрико Албертози. В продълженията головете се сипят един след друг. Мюлер прави обрата пълен за Германия с гол в 94-ата минута. Четири по-късно Тарчизио Бурнгич изравнява. „Адзурите“ повеждат в резултата в 104-ата минута с гол на Луиджи Рина в 104-ата минута, но Герд Мюлер връща „Маншафта“ в играта с гол в 110-ата минута, само за да види как минута по-късон Джани Ривера отново прострелва Сеп Майер за 4:3 – резултат, на който тимът на Хелмут Шон няма отговор и Италия се класира за мача за трофея.
Финалът повече прилича на мачовете на Италия от елиминациите, отколкото на тези в груповата фаза. Бразилци и италианци изнасят страхотен спектакъл на митичния „Ацтека“. Пеле вкарва за пръв път от групите насам в 18-ата минута на срещата, а Роберто Бонинсеня изравнява до почивката.
През второто полувреме обаче, Бразилия диктува темпото в мача и с голове на Жерсон, Жаирзиньо и Карлос Алберто печели мача с 4:1, а по този начин ликува с третата си световна титла в историята. Не случайно, този отбор на Бразилия е определян от мнозина за най-великия тим за всички времена. На Мондиала в Мексико „кариоките“ мачкат всичко по пътя си, печелейки всеки свой мач, а преди това те постигат само победи в квалификациите в зона Южна Америка. Пеле пък се превръща в първия и до момента единствен футболист, печелил 3 пъти Световната купа.
История на Световното първенство 1930
История на Световното първенство 1934
История на Световното първенство 1938
История на Световното първенство 1950
История на Световното първенство 1954
История на Световното първенство 1958
История на Световното първенство 1966
История на Световното първенство 1974
История на Световното първенство 1982
История на Световното първенство 1990
История на Световното първенство 1998
История на Световното първенство 2006